* 4 * 

    - Добра си...
   Можех да позная този глас. Макар да съм го чувала само няколко пъти имах чувството, че съм го слушала през целия си живот.Погледнах през рамо и не се изненадах.Нейт.Черната му коса ми се видя по-щръкнала от преди.Но си беше останала така очарователна.Очите му бяха непроницаеми, но не и далечни.Сега,когато беше светло можех да го видя по-добре.Полуголото му мускулесто тяло, ми се стори доста привлекателно.Несъмнено на светло изглеждаше по-красив.
    - Моля ? - не разбирах за какво говори.
    - Добра си... в свиренето и най-вече в пеенето.- поясни той - А виждам, че и композираш.
    - Колко дълго си ме слушал ?
    - Достатъчно, че да се влюбя в музиката ти.
    - Аха.. - не знаех как да отговоря. Тези негови думи ме накараха да се изчервя.
    - Да не би да си измислила текст на песента ?
    - Не.Мисля над въпроса, но нищо не ми хрумва.
    - Е нямаш ли някакво... вдъхновение за което да пишеш?
    - Всъщност напоследък нищо не ме вдъхновява.
    - Мхмм... ами тогава пиши за любов.
   Погледнах го и ми се искаше да се засмея, но се спрях.
    - Съжалявам това беше глупаво.
    - Не, не беше. И по-глупави неща съм чувала.
    - Кой те научи да свириш ?
    - Баща ми.Когато бях на 5.
    - Предполагам сте близки.
    - Не съм говорила с него от 3 години.Музиката остана единственото нещо, което ни свързва.
    - Леле...3 години са много дълго време.Сигурно е трудно да не говориш на човек с който живееш.
    - Живея с майка си, втория ѝ съпруг и сестра ми.
    - Съжалявам... не знаех.
    - Спокойно.Свиква се.Той се опитваше да се свърже с мен през цялото време.Аз не исках да го чувам.Той си е виновен.
    - Добре... Да говорим за по-позитивни неща.Като например, защо не каза на другите как сме се запознали?
    - Защото, ако научат ще ми се подиграват  до края на живота ми.
    - Аха...значи няма да казвам за това.
    - Точно така...Какво си помисли за мен когато се запознахме ?
    - Че си доста смела ... малко момичета биха го направили.
   Като чух това сякаш светът стана по-светъл.Мислех си, че ме е помислил за някоя разглезена глупачка.
    - Аз си мислех друго.
    - Какво ?
    - Няма значение какво...
    - Щом казваш...Тук ли учиш?
    - Да... другата година съм 12 клас.
    - Какво мислиш да правиш след като завършиш ?
    - Да се махна от тук.
    - Толкова ли мразиш Уелс.
    - Не.Изобщо не го мразя.Мразя начина на живот който водя тук.Това е.
    - Аха... ще учиш ли някъде после ?
    - Да. Мисля да кандидатствам в Джулиард.
    - Това е голяма мечта...
    - Знам...
     - Не мога да направя нищо друго освен да ти пожелая късмет.
    - А ти вече тук ли ще учиш ? 
    - Да... нашите така решиха.
    - Просто ей така... странно.Не може да се преместиш в едно от най-малките градчета в Англия без причина.
    - Ами според нашите направих твърде много глупости, за да остана в Лондон.
    - Какви глупости ? 
    - Няма значение.Може би по-късно ще разбереш.
    - Аха...сигурно ще сме в един клас.
    - Дано. 
    - Какво ще кажеш да се връщаме ? 
    - Добре..
    Нейт стана, а после ми помогна да си събера нещата.Почти през целия път мълчахме,но аз бях доволна.Повече нямаше да се чудя какъв е.Вече знаех.Той беше добър, красив, забавен, а аз го харесвах.Най-важното бе,че с него можех да бъда себе си с лекота.Доверих му се без да го познавам много добре.Това бе ново за мен."Дано това да не е поредната грешка.". Но той ме виждаше просто като нова приятелка.Когато стигнахме до другите Мег веднага ме разпита.Разказах и всичко до най-малка подробност.Тя слушаше така както малко момиченце слуша когато баща ѝ разказва приказка.
    - Ей, вие двете.- чухме дрезгавия глас на Крис. - За какво си говорите? 
    - За женски работи.
    - Оооо...коя от вас е влюбена? Надявам се да не си ти Мег.Защото, повярвай ми, лошо му се пише на тоя.
    - Нужно ли е някоя от нас да е влюбена, за да си говорим.
    - Амии даа ...предполагам
    - Крис замълчи.-скастри го Мег.
    - Както кажеш.
    - Е,-тя продължи разговора ни- какво ще правиш?
    - Нищо.
    - Какво ? Това не е Изабел, която познавам.Къде е борбеното момиче? Можеш да накараш всяко момче да се влюби в теб само за ден.
    - Да, но той е различен.Просто не мога.
    - Ти си знаеш...
    "За всичко си има време.Ако нещо стане, то това ще е супер.Ако ли не- е,всичко щеше да се подреди както трябва."Думите на баба ми се въртяха  в главата.Това бяха последните думи, които чух от нея.Истината е, че от смъртта ѝ много се промених.Пораснах и станах по-силна.Когато нещо значимо се случеше- като развода на нашите,например-много се ядосвах,че тя не беше там.Винаги знаеше какво да ми каже, за да се успокоя.Тя беше най-страхотната баба не света.И, Господи, толкова ми липсва!Тя трябваше да е на абитуриентския ми бал, на сватбата ми.Трябваше да се гордее с мен.Любовта ми към нея беше ОГРОМНА.И винаги щеше да си остане такава.
    След като се наядохме седнахме до водата.Беше наистина забавно.
   - Кой иска във водата? - Нейт ни запозна с идеята си.
   - Ти си луд-намеси се Майк.
   - Знам.
   - Аз ще вляза.- незнам какво ми стана.
   - И ти си полудяла.
Майк ни гледаше сякаш убиваме човек.Е, негова си работа.
  - Хайде да скочим от там.
Ужасих се.Нейт ми показа мястото, от което никога не бих скочила.Отново.Когато бях на 15, го направих и щях да се удавя.Беше нещо като хълм,който скриваше реката.
  - Няма да скочи от там.Страх я е.-този коментар на Крис наистина ме раздразни.Явно беше видял физиономията ми. 
  - А ако го направя ?
Нейт ме мислеше за смела.Е, нека тогава да съм смела.
  - Стига глупости, Из - умоляваше ме Мег. - Предния път щеше да се удавиш.
  - Бях на 15.Сега мога да плувам много по-добре. И ще го направя.
  - Виж - подхвана Нейт - ако искаш не го прави.Аз просто предложих нищо повече.
  - Не.Ще го направя.
 Съблякох се по бански.Бе хладно.
"Глупачка,глупачка,глупачка!Защо го правиш.Заради някакъв дето дори не познаваш.Глупачка!Изабел, пак вършиш глупости.Ако му кажа, че не мога.Не,не,не. Ще ме помисли за идиотка.".Това си мислех докато се изкачвах.Преди да се усетя бях на ръба.Беше високо.Много високо.
  - Нека аз да скоча пръв.
  - Добре.
Той скочи.Скочи с такава лекота.А ако станеше нещо?Но нали той беше там.Скочих.Летях, не по скоро падах надолу.Адреналинът беше невероятен.Никога преди сърцебиенето ми не беше толкова ускорено.Потопих се във водата.Сякаш нещо ме цапардоса по стомаха.Макар да бе забавно тогава си мислех,че никога не бих го направила отново.
  - Не биваше да скачаш по корем.- смеейки се, каза Нейт.
  - Мислиш ли ?
  - Устните ти са сини.
  - Ами студено е.Съвсем нормално е.
  - Съжалявам.Аз те накарах да влезеш.
  - Ако не исках да го правя, нямаше да го правя.Затова- не си виновен.
Усмихна ми се.Пак тази красива усмивка.
  - Хайде да излизаме.
  - Не, ако искаш стой още.Не излизай само,защото ми е студено.
  - Спокойно.Хайде.
Отидох до колата на Крис.Там ми беше хавлията.Увих се с нея.
  - Браво.Направи го.- обади се Скот.
  - Да... 
  - Харесваш го, нали ?
  - Моля? Не.- дразнех се, че ме познава толкова добре.
  - Моля ти се.Правиш такива глупости само заради момче.Познавам те много добре.
  - Скот.Добре и ако го харесвам, какво от това? 
  - Значи е истина.
  - Да...и ? 
  - Ами нищо.Не се изненадвам.
  - Моля те, не казвай на другите.Последното нещо, което искам е да научават.
  - Спокойно.Но нали знаеш, че и те скоро ще се усетят.Мег най-вероятно вече знае.
  - Аз вече ѝ казах.
  - Казала си на нея, а на мен - не.
  - Скот.
И двамата се засмяхме.Знаех, че той наистина няма да каже на никой.Държеше на думата си.Облякох се и отидохме при другите.За първи път от доста дълго време се почувствах доволна от живота си.Бях благодарна, че имам страхотни приятели,които бяха до мен,дори и да не искат.
              

                                                     *3*

Аз и Мег се прибрахме в 4:30 и веднага заспахме.На сутринта имахме ужасно главоболие нищо, че и двете не бяхме пили много.Събудих се с мисълта за  Натаниел.Припомнях си разговора ни милион пъти. Разговор ли ?! Бяха само няколко думи на кръст, какъв разговор ?! Най-вероятно той вече не ме помнеше. Излъчваше такава незаинтерасованост, а аз глупачката мисля за него.Та аз не го познавах.Какво, за бога очаквах ? Той беше поредното момче,което най-вероятно щях да забравя на третия ден. Изгоних го от мислите си.

-         Искаш ли аспирин ? – попитах Мег а тя ме погледна сякаш току-що й бях спасила живота.

Стояхме и мълчахме под завивките около 30 минути.

-         За странника ли мислиш-накрая Мег прекъсна тишината, на коята така се радвах.

-         За какво говориш ?

-         Как за какво ? За Нейтън.

-         Нейт !

-         Ооо значи си му запомнила името – защо ми трябваше да я поправям – Какво има между вас?

-         Нищо! Как може да има нещо, като знам само името му.

-         Но искаш да знаеш нещо повече, нали ?

-         За бога , Меган стига си ми говорила за него. – ядосах се

-         Добре де. Извинявай.

-         Хубаво.

Точно така, между нас нямаше нищо.Дори не можехме да се наречем познати.

След още 1 час тишина станахме,облякохме се и закусихме.Нямахме планове за деня,затова изтеглихме филм, отидохме в хола и го пуснахме.Филмът се казваше „С дъх на канела” . Беше по романа на Никалъс Спаркс.Чела съм почти всичките му книги.Не мога да отрека, че любимата ми е „Последната песен”.Препрочитала съм я стотици,хиляди пъти.Този човек несъмнено си го биваше.Приятелите ми се чудеха, защо чета.Отговарях им просто с думите „ Защото ми харесва”.Но беше нещо повече от това.Книгите ме изпълваха.Те ми помагаха да избягам от реалността.

Когато отварях някоя книга имах значение само аз.Когато бях на 13 почнах да пиша.Взимах тетрадката и измислях мой собствен свят.Никога никой не бе виждал написаното от мен,дори Мег.

  Филмът свърши, а аз и Мег плачехме, като малки деца.После плачът се превърна в смях.Обичах,когато става така.

-         Добре.Стига драми. – казах,смеейки се – Трябва да се оправяме за довечера.

-         Съгласна съм.

 Оправяхме се 3 часа и накрая в 20:30 бяхме готови.Тръгнахме към центъра.Дали щях да видя Нейт? Това беше единственото нещо, което ми се въртеше в главата.Не знаех защо изобщо ме интересува.Той беше просто един непознат. След като си припомних всички пъти, в който съм била наранявана го изгоних от мислите си. Не биваше още някой да ме разбива на пърченца.

-         Какво ще кажете тази вечер да отидем на Дървото ?

-         Добре, но защо не каза по-рано – попита Джорджина – Трябваше да си вземем бански.

-         Е, все още може да вземем колата на Скот и да ги вземем .

-         Какво ? Моята кола ? Забрави никой няма да кара колата ми . Особено ти, Изабел. Не помниш ли какво стана последния път.

-         О, хайде де. Знаеш, че се промених. Пък и сега не съм пипнала алкохол.Моля те ! Отиваме за 10 минути и се връщаме.

-         Из… а ако пак направиш някоя глупост и този път изобщо не се оправиш? Или пък ако вашите разберът?

-         Знаеш, че няма да разберат. И колко пъти трябва да ви кажа,че тази случка няма да се повтори.

-         Хубаво..ако до 15 минути не сте тук ще те удавя като стигнем до Дървото!

-         Страшен си ! Обичам те ! – целунах го за благодаря и тръгнахме към колата.

Дървото беше.. ами дърво, разбира се.Голям вековен орех,който беше на брега на реката.Лятото често се събирахме там.Седяхме по цял ден и дори спяхме там.Открихме това място когато бяхме на 12-13 години. Никой друг не знаеше за него.За случката с колата на Скот ще разкажа по-късно.Взехме банските, но у Джорджина ни разпитваха 10 минути и разбира се закъсняхме.Бяхме при момчетата след 25 минути.В далечината чух Скот да се провиква.

-         Казах ти какво ще стане ако закъснеете, нали ?

-         Стига Скот. Родителите на Джо ни разпитваха 2 часа.

-         Не ме интересува. Ще си го получиш!

В 21:25 стигнахме до Дървото. Чак тогава забелязах, че Майк не е тук.Най-вероятно беше с техните.Не обърнах голямо внимание на това. Облякох си банския, постелих си кърпата под дървото и оставих китарата си на нея.

   - Ей, малката, сега ще си го получиш! 

   - Скот,моля те, недей !

Но той сякаш не чу какво му казвам.Вдигна ме и ме хвърли във водата, а после скочи при мен.

-         Помолих те…

-         А аз те предопредих.

Скот си беше такъв.Луд, непокорен, забавен, понякога дразнещ, но много добър приятел.Косата му беше руса,почти бяла.Очите – много тъмно кафяви. Беше висок и много красив. С него имахме известни спомени и то много спомени. Но всичко приключи и много се радвах, че си останахме приятели.

-         Аз излизам.

-         Да не би да измръзваш  ?

-         Малко много.

-         Добре… след малко и аз идвам.

Увих се с кърпата.Чувах как зъбите ми тракаха.Помнех водата много по-топла.Вероятно,защото никога не сме се къпали юни месец.

-         Говорих с Майк – провикна се Крис – След малко ще дойде.

Майк живееше в Лондон.Идваше си лятото,понеже имаше роднини в Уелс.Беше голям женкар.Можеше да се каже, че всеки месец ги сменяше.Но беше свестен.

След около 30 минути в далечината видяхме колата на Майк.Не беше сам. Кой ли можеше да е с него?  След като той наближи видях, че в колата е Нейт.Но как…та те не се познаваха?

-         Из – вече чувах подигравателния глас на Мег – Виж кой идва,

-         Но как е възможно, за бога.От къде се познават? И защо изобщо го е довел на нашето място?

-         Да и сега ще кажеш, че не се радваш…

-         Всъщност – няма.

Слязоха от колата.

-         Хора, това е братовчед ми- Нейт.

Братовчед ли ?! От кога има братовчед, който не познаваме.Засрамих се и усетих как всичко в мен се изчервява.Сякаш отново бях малко момиченце,което се запознава с децата в детската градина.Нейт се запозна с всички и когато стигна до мен каза :

-         С теб няма нужда да се запознаем.- и ми се усмихна… имаше прекрасна,удивителна, уникална усмивка.Гласът му беше толкова нежен.

-         Как така се познавате ? – Крис и неговите неудобни въпроси.За какво му беше да пита?

-         Амии..

-         Ами ето така.Просто се познаваме. – прекъснах Натаниел.

Той ме погледна объркано, а аз просто му се усмихнах.Усъзнах, че изглеждам 

глупаво, затова отидох да си взема китарата и тръгнах на накъде.Нямаше 

значение на къде,просто исках да съм сама.Спрях на място, на което нямаше да 

ме чуват как свиря.Свирих половин час и най-сетне довърших песента си.

                                                         * 2 * 

Неусетно времето мина и стана 15:30. Мег дойде.. Аз изправих моята коса, а тя накъдри своята.. Аз бях с къдрава коса-тя с права. Тя имаше зелени като тревата очи и черна коса -  аз имах много светло руса коса,а очите ми бяха сини като морето и тук там имаха малко жълто. Двете нямахме нищо общо.Но пък нали противоположностите се привличат. Та да не заплесвам много .. никога не съм обичала да се гримирам,но сега се налагаше.Избрах леко розови сенки за да подчертаят очите ми, прасковен гланц и лек руж.

-Из какво ще облечеш ?
- Амиии ... всъщност още не съм решила .Ти какво ще облечеш ?
Без да ми казва нищо, тя извади черна рокля,която беше леко къса.Мег винаги се обличаше предизвикателно.На момчетата им харесваше.
- Така сега трябва да изберем нещо и за теб.-настоя Мег                                                                                                                                        
 Имах чувството,че избирахме 1 час, но накрая се спряхме на черни прилепнали дънки,бял пуловер на много едра плетка с едно голямо сърце на нея и много високи черни токчета.Направих косата си на кок и вече бях готова.Оправихме си леглата, за да можем когато се приберем направо да легнем.Казахме чао на нашите и тръгнахме.Когато стигнахме в читалището направихме последна репетиция преди концерта. Още от 1 клас аз и Мег участвахме в концерта на 7 юни. Танцувахме в балет,който преди 7 години кръстихме " Звезда ". Освен,  танците- аз пеех. Нищо,че бях  вече на 18 и излизах на сцена от 12 години,но всеки път преди концерт стомахът ми се свиваше, а сърцето ми биеше толкова силно,че понякога се чудех как не изскача. Нямаше по-сладко притеснение от това...По време на концерта в публиката забелязах непознато момче.Заинтригува ме.
След концерта останалите от компанията ни чакаха на вън.И ето че и първите поздравления не бяха много далеч.„Браво!Страхотни бяхте! “ Където и да ходехме тези думи ни преследваха.Но дали поздравленията бяха искрени,или просто това вече се беше превърнало в навик на хората ? Цяла вечер Крис правеше комплименти на Мег. Аз и Джорджина седяхме и клукарствахме.2 часа минаха в скука.Огледах всички и им казах :
-Приемам поръчки.Ако искате нещо сега му е времето.
- Значи ще изпълниш всичко,което искаме ?-попита ме Скот, а аз му отговорих,че точно това негово желание няма да изпълня и след това се засмях.Всички казаха какво искат и аз тръгнах.По пътя минах покрай непознатия от публиката.Сега можех да го видя по-добре.Беше висок, имаше тъмно кестенява коса. Не можех да видя нищо друго,понеже беше  тъмно,но несъмнено беше красив.Веднага грабнах телефона и звъннах на Мег.
- Бързо ела до фонтана!
 - Из, по-спокойно. Какво е станало?
- Не ме питай излишни тъпотии.Просто ела !
След най-много 3 минути тя беше при мен.Изглеждаше притеснена.Казах й за какво съм я извикала, а тя направи онази нейна смотана физиономия.Правеше я само когато беше недоволна.
- И ме извика заради някакъв си “нов красавец“ ?!
- Да.. нека да го потърсим и ще видиш,че си е струвало.
-Офф.. хубаво...
Обиколихме центъра няколко пъти,но не го видяхме.
-Изабел, хайде да отидем при другите.Не виждаш ли, че няма да го намерим ?!
- Нее ... още 2 минути,моля тее ! 
- Оф хубавоо ..       
2-те минути станаха на 20 и накрая Мег се ядоса и тръгнахме за беседката,където бяха другите.Тъкмо бяхме наближили и го видях.
- Мег, ето гоо !! Онзи високия с черната тениска ! - сърцето ми се заби много бързо.Не защото беше " любов от пръв поглед ", а просто защото той беше глътка загадъчност в еднообразното ежедневие. А аз точно от това се нуждаех.
 - Наистина е хубав. - учуди се Мег.
- Знам .. 
- Отиди да се запознаеш с него.
- Нее.Ще си помисли,че съм луда ! 
- Страхливка ! Предизвиквам те ! - Мег знаеше как да ме накара да направя нещо
- Офф, но..
- Ако не го направиш до края на дните ти, ще ти викам бъзла ! 
- Хубаво. Ще го направя ! 
Събрах смелост и тръгнах към него.И сега след толкова време, си спомням как биеше сърцето ми,как цялата треперех.Настигнах го и застанах пред него.
- Хванах се на бас,че не мога да се запозная с теб. - вероятно не можех да го изрека по-бързо.С моите 156 см, той наистина изглеждаше много висок.Най-накрая видях очите му.Бяха много светло кафяви,почти жълти.
- Добрее..- когато чух гласа му потрепнах.
- Аз съм Изабел.-казах му,и подадох ръката си за приятелско здрависване.
- Натаниел или просто Нейт.-рече той и  нежно стисна ръката ми.- Трябва да тръгвам,по-късно може би ще се видим.
- Да...може би . - той отвърна на усмивката ми и си тръгна.
Цяла вечер мислех за това.Разказах на Мег какво се случи.
- И какво,ще се видите ли по-късно ?
- Не знам..
И както предполагах, онази нощ  повече не го видях.

Първия ми опит за история = ] Надявам се да ви хареса                                         

                                         * 1 *
 

             

      Поредния скучен ден.. Аз и Меган се прибирахме от училище  и си представяхме бъдещето .. 

- ....но най-вече трябва да се махнем от града.. - казах й. 

Беше ми писнало от малкото градче,в което никога нищо не се слушва. В  Уелс нямаше тайни .. Хората бяха свикнали с монотонния начин на живот. Мислех си колко ще е хубаво да живея в голям град.

-Из...Изабел ?! Слушаш ли ме изобщо ? 

- А даа .. разбира се .. - погледнах   Меган. Изглеждаше ми ядосана.. 

 Аз и Меган се познаваме от много малки. Всъщност не помня времето,в което не сме били приятелки.Тя ми е като сестра.. Обичах черната коса.А зелените й очи омайваха  всяко момче. В далечината видяхме Крис. Минута по-късно той прегръщаше и целуваше Мег,сякаш не се бяха виждали с месеци.Те бяха заедно вече 2 години. Караха се постоянно, но все още се обичаха. Живееха в свят непознат на мен и останалите от компанията- а именно в света на влюбените.След 2 минути лигаването им ми стана досадно  и ги прекъснах.

-         Вижте,хора уважавам любовта ви,но моля ако ще продължавате приберете се. -Не направиха нищо друго освен да се засмеят.

        На ум благодарих на Господ, че е петък. И то не какъвто и да е, а петъка преди празника на Уелс.Празнувахме го всяка година на 7 юни.Празнеството продължаваше 3 дена.Аз и Меган имахме традиция всяка година на тази дата да спим заедно. Една година бяхма у нас а на другата – у тях. Прекъсвайки мислете ми,Крис каза :

-         Чух че ще имаме нов в града.

-         Сигурно е някой луд,щом ще се мести точно в този град-допълних аз

-         Може пък да е някой сладък и нормален.

Щом Мег изрече това и тримата се  засмяхме.Мисълта някой обикновен да се мести в Уелс без причина ни беше забавна.След около минута смях, аз и Мег се разбрахме за довечера.Тя щеше да дойде у нас в 15:30,щяхме да се оправим за концерта и да излезем.След това тя и Крис отидоха в кафенето, а аз се прибрах,тъй като ми се спеше.