Първия ми опит за история = ] Надявам се да ви хареса                                         

                                         * 1 *
 

             

      Поредния скучен ден.. Аз и Меган се прибирахме от училище  и си представяхме бъдещето .. 

- ....но най-вече трябва да се махнем от града.. - казах й. 

Беше ми писнало от малкото градче,в което никога нищо не се слушва. В  Уелс нямаше тайни .. Хората бяха свикнали с монотонния начин на живот. Мислех си колко ще е хубаво да живея в голям град.

-Из...Изабел ?! Слушаш ли ме изобщо ? 

- А даа .. разбира се .. - погледнах   Меган. Изглеждаше ми ядосана.. 

 Аз и Меган се познаваме от много малки. Всъщност не помня времето,в което не сме били приятелки.Тя ми е като сестра.. Обичах черната коса.А зелените й очи омайваха  всяко момче. В далечината видяхме Крис. Минута по-късно той прегръщаше и целуваше Мег,сякаш не се бяха виждали с месеци.Те бяха заедно вече 2 години. Караха се постоянно, но все още се обичаха. Живееха в свят непознат на мен и останалите от компанията- а именно в света на влюбените.След 2 минути лигаването им ми стана досадно  и ги прекъснах.

-         Вижте,хора уважавам любовта ви,но моля ако ще продължавате приберете се. -Не направиха нищо друго освен да се засмеят.

        На ум благодарих на Господ, че е петък. И то не какъвто и да е, а петъка преди празника на Уелс.Празнувахме го всяка година на 7 юни.Празнеството продължаваше 3 дена.Аз и Меган имахме традиция всяка година на тази дата да спим заедно. Една година бяхма у нас а на другата – у тях. Прекъсвайки мислете ми,Крис каза :

-         Чух че ще имаме нов в града.

-         Сигурно е някой луд,щом ще се мести точно в този град-допълних аз

-         Може пък да е някой сладък и нормален.

Щом Мег изрече това и тримата се  засмяхме.Мисълта някой обикновен да се мести в Уелс без причина ни беше забавна.След около минута смях, аз и Мег се разбрахме за довечера.Тя щеше да дойде у нас в 15:30,щяхме да се оправим за концерта и да излезем.След това тя и Крис отидоха в кафенето, а аз се прибрах,тъй като ми се спеше.