* 4 * 

    - Добра си...
   Можех да позная този глас. Макар да съм го чувала само няколко пъти имах чувството, че съм го слушала през целия си живот.Погледнах през рамо и не се изненадах.Нейт.Черната му коса ми се видя по-щръкнала от преди.Но си беше останала така очарователна.Очите му бяха непроницаеми, но не и далечни.Сега,когато беше светло можех да го видя по-добре.Полуголото му мускулесто тяло, ми се стори доста привлекателно.Несъмнено на светло изглеждаше по-красив.
    - Моля ? - не разбирах за какво говори.
    - Добра си... в свиренето и най-вече в пеенето.- поясни той - А виждам, че и композираш.
    - Колко дълго си ме слушал ?
    - Достатъчно, че да се влюбя в музиката ти.
    - Аха.. - не знаех как да отговоря. Тези негови думи ме накараха да се изчервя.
    - Да не би да си измислила текст на песента ?
    - Не.Мисля над въпроса, но нищо не ми хрумва.
    - Е нямаш ли някакво... вдъхновение за което да пишеш?
    - Всъщност напоследък нищо не ме вдъхновява.
    - Мхмм... ами тогава пиши за любов.
   Погледнах го и ми се искаше да се засмея, но се спрях.
    - Съжалявам това беше глупаво.
    - Не, не беше. И по-глупави неща съм чувала.
    - Кой те научи да свириш ?
    - Баща ми.Когато бях на 5.
    - Предполагам сте близки.
    - Не съм говорила с него от 3 години.Музиката остана единственото нещо, което ни свързва.
    - Леле...3 години са много дълго време.Сигурно е трудно да не говориш на човек с който живееш.
    - Живея с майка си, втория ѝ съпруг и сестра ми.
    - Съжалявам... не знаех.
    - Спокойно.Свиква се.Той се опитваше да се свърже с мен през цялото време.Аз не исках да го чувам.Той си е виновен.
    - Добре... Да говорим за по-позитивни неща.Като например, защо не каза на другите как сме се запознали?
    - Защото, ако научат ще ми се подиграват  до края на живота ми.
    - Аха...значи няма да казвам за това.
    - Точно така...Какво си помисли за мен когато се запознахме ?
    - Че си доста смела ... малко момичета биха го направили.
   Като чух това сякаш светът стана по-светъл.Мислех си, че ме е помислил за някоя разглезена глупачка.
    - Аз си мислех друго.
    - Какво ?
    - Няма значение какво...
    - Щом казваш...Тук ли учиш?
    - Да... другата година съм 12 клас.
    - Какво мислиш да правиш след като завършиш ?
    - Да се махна от тук.
    - Толкова ли мразиш Уелс.
    - Не.Изобщо не го мразя.Мразя начина на живот който водя тук.Това е.
    - Аха... ще учиш ли някъде после ?
    - Да. Мисля да кандидатствам в Джулиард.
    - Това е голяма мечта...
    - Знам...
     - Не мога да направя нищо друго освен да ти пожелая късмет.
    - А ти вече тук ли ще учиш ? 
    - Да... нашите така решиха.
    - Просто ей така... странно.Не може да се преместиш в едно от най-малките градчета в Англия без причина.
    - Ами според нашите направих твърде много глупости, за да остана в Лондон.
    - Какви глупости ? 
    - Няма значение.Може би по-късно ще разбереш.
    - Аха...сигурно ще сме в един клас.
    - Дано. 
    - Какво ще кажеш да се връщаме ? 
    - Добре..
    Нейт стана, а после ми помогна да си събера нещата.Почти през целия път мълчахме,но аз бях доволна.Повече нямаше да се чудя какъв е.Вече знаех.Той беше добър, красив, забавен, а аз го харесвах.Най-важното бе,че с него можех да бъда себе си с лекота.Доверих му се без да го познавам много добре.Това бе ново за мен."Дано това да не е поредната грешка.". Но той ме виждаше просто като нова приятелка.Когато стигнахме до другите Мег веднага ме разпита.Разказах и всичко до най-малка подробност.Тя слушаше така както малко момиченце слуша когато баща ѝ разказва приказка.
    - Ей, вие двете.- чухме дрезгавия глас на Крис. - За какво си говорите? 
    - За женски работи.
    - Оооо...коя от вас е влюбена? Надявам се да не си ти Мег.Защото, повярвай ми, лошо му се пише на тоя.
    - Нужно ли е някоя от нас да е влюбена, за да си говорим.
    - Амии даа ...предполагам
    - Крис замълчи.-скастри го Мег.
    - Както кажеш.
    - Е,-тя продължи разговора ни- какво ще правиш?
    - Нищо.
    - Какво ? Това не е Изабел, която познавам.Къде е борбеното момиче? Можеш да накараш всяко момче да се влюби в теб само за ден.
    - Да, но той е различен.Просто не мога.
    - Ти си знаеш...
    "За всичко си има време.Ако нещо стане, то това ще е супер.Ако ли не- е,всичко щеше да се подреди както трябва."Думите на баба ми се въртяха  в главата.Това бяха последните думи, които чух от нея.Истината е, че от смъртта ѝ много се промених.Пораснах и станах по-силна.Когато нещо значимо се случеше- като развода на нашите,например-много се ядосвах,че тя не беше там.Винаги знаеше какво да ми каже, за да се успокоя.Тя беше най-страхотната баба не света.И, Господи, толкова ми липсва!Тя трябваше да е на абитуриентския ми бал, на сватбата ми.Трябваше да се гордее с мен.Любовта ми към нея беше ОГРОМНА.И винаги щеше да си остане такава.
    След като се наядохме седнахме до водата.Беше наистина забавно.
   - Кой иска във водата? - Нейт ни запозна с идеята си.
   - Ти си луд-намеси се Майк.
   - Знам.
   - Аз ще вляза.- незнам какво ми стана.
   - И ти си полудяла.
Майк ни гледаше сякаш убиваме човек.Е, негова си работа.
  - Хайде да скочим от там.
Ужасих се.Нейт ми показа мястото, от което никога не бих скочила.Отново.Когато бях на 15, го направих и щях да се удавя.Беше нещо като хълм,който скриваше реката.
  - Няма да скочи от там.Страх я е.-този коментар на Крис наистина ме раздразни.Явно беше видял физиономията ми. 
  - А ако го направя ?
Нейт ме мислеше за смела.Е, нека тогава да съм смела.
  - Стига глупости, Из - умоляваше ме Мег. - Предния път щеше да се удавиш.
  - Бях на 15.Сега мога да плувам много по-добре. И ще го направя.
  - Виж - подхвана Нейт - ако искаш не го прави.Аз просто предложих нищо повече.
  - Не.Ще го направя.
 Съблякох се по бански.Бе хладно.
"Глупачка,глупачка,глупачка!Защо го правиш.Заради някакъв дето дори не познаваш.Глупачка!Изабел, пак вършиш глупости.Ако му кажа, че не мога.Не,не,не. Ще ме помисли за идиотка.".Това си мислех докато се изкачвах.Преди да се усетя бях на ръба.Беше високо.Много високо.
  - Нека аз да скоча пръв.
  - Добре.
Той скочи.Скочи с такава лекота.А ако станеше нещо?Но нали той беше там.Скочих.Летях, не по скоро падах надолу.Адреналинът беше невероятен.Никога преди сърцебиенето ми не беше толкова ускорено.Потопих се във водата.Сякаш нещо ме цапардоса по стомаха.Макар да бе забавно тогава си мислех,че никога не бих го направила отново.
  - Не биваше да скачаш по корем.- смеейки се, каза Нейт.
  - Мислиш ли ?
  - Устните ти са сини.
  - Ами студено е.Съвсем нормално е.
  - Съжалявам.Аз те накарах да влезеш.
  - Ако не исках да го правя, нямаше да го правя.Затова- не си виновен.
Усмихна ми се.Пак тази красива усмивка.
  - Хайде да излизаме.
  - Не, ако искаш стой още.Не излизай само,защото ми е студено.
  - Спокойно.Хайде.
Отидох до колата на Крис.Там ми беше хавлията.Увих се с нея.
  - Браво.Направи го.- обади се Скот.
  - Да... 
  - Харесваш го, нали ?
  - Моля? Не.- дразнех се, че ме познава толкова добре.
  - Моля ти се.Правиш такива глупости само заради момче.Познавам те много добре.
  - Скот.Добре и ако го харесвам, какво от това? 
  - Значи е истина.
  - Да...и ? 
  - Ами нищо.Не се изненадвам.
  - Моля те, не казвай на другите.Последното нещо, което искам е да научават.
  - Спокойно.Но нали знаеш, че и те скоро ще се усетят.Мег най-вероятно вече знае.
  - Аз вече ѝ казах.
  - Казала си на нея, а на мен - не.
  - Скот.
И двамата се засмяхме.Знаех, че той наистина няма да каже на никой.Държеше на думата си.Облякох се и отидохме при другите.За първи път от доста дълго време се почувствах доволна от живота си.Бях благодарна, че имам страхотни приятели,които бяха до мен,дори и да не искат.