* 2 * 

Неусетно времето мина и стана 15:30. Мег дойде.. Аз изправих моята коса, а тя накъдри своята.. Аз бях с къдрава коса-тя с права. Тя имаше зелени като тревата очи и черна коса -  аз имах много светло руса коса,а очите ми бяха сини като морето и тук там имаха малко жълто. Двете нямахме нищо общо.Но пък нали противоположностите се привличат. Та да не заплесвам много .. никога не съм обичала да се гримирам,но сега се налагаше.Избрах леко розови сенки за да подчертаят очите ми, прасковен гланц и лек руж.

-Из какво ще облечеш ?
- Амиии ... всъщност още не съм решила .Ти какво ще облечеш ?
Без да ми казва нищо, тя извади черна рокля,която беше леко къса.Мег винаги се обличаше предизвикателно.На момчетата им харесваше.
- Така сега трябва да изберем нещо и за теб.-настоя Мег                                                                                                                                        
 Имах чувството,че избирахме 1 час, но накрая се спряхме на черни прилепнали дънки,бял пуловер на много едра плетка с едно голямо сърце на нея и много високи черни токчета.Направих косата си на кок и вече бях готова.Оправихме си леглата, за да можем когато се приберем направо да легнем.Казахме чао на нашите и тръгнахме.Когато стигнахме в читалището направихме последна репетиция преди концерта. Още от 1 клас аз и Мег участвахме в концерта на 7 юни. Танцувахме в балет,който преди 7 години кръстихме " Звезда ". Освен,  танците- аз пеех. Нищо,че бях  вече на 18 и излизах на сцена от 12 години,но всеки път преди концерт стомахът ми се свиваше, а сърцето ми биеше толкова силно,че понякога се чудех как не изскача. Нямаше по-сладко притеснение от това...По време на концерта в публиката забелязах непознато момче.Заинтригува ме.
След концерта останалите от компанията ни чакаха на вън.И ето че и първите поздравления не бяха много далеч.„Браво!Страхотни бяхте! “ Където и да ходехме тези думи ни преследваха.Но дали поздравленията бяха искрени,или просто това вече се беше превърнало в навик на хората ? Цяла вечер Крис правеше комплименти на Мег. Аз и Джорджина седяхме и клукарствахме.2 часа минаха в скука.Огледах всички и им казах :
-Приемам поръчки.Ако искате нещо сега му е времето.
- Значи ще изпълниш всичко,което искаме ?-попита ме Скот, а аз му отговорих,че точно това негово желание няма да изпълня и след това се засмях.Всички казаха какво искат и аз тръгнах.По пътя минах покрай непознатия от публиката.Сега можех да го видя по-добре.Беше висок, имаше тъмно кестенява коса. Не можех да видя нищо друго,понеже беше  тъмно,но несъмнено беше красив.Веднага грабнах телефона и звъннах на Мег.
- Бързо ела до фонтана!
 - Из, по-спокойно. Какво е станало?
- Не ме питай излишни тъпотии.Просто ела !
След най-много 3 минути тя беше при мен.Изглеждаше притеснена.Казах й за какво съм я извикала, а тя направи онази нейна смотана физиономия.Правеше я само когато беше недоволна.
- И ме извика заради някакъв си “нов красавец“ ?!
- Да.. нека да го потърсим и ще видиш,че си е струвало.
-Офф.. хубаво...
Обиколихме центъра няколко пъти,но не го видяхме.
-Изабел, хайде да отидем при другите.Не виждаш ли, че няма да го намерим ?!
- Нее ... още 2 минути,моля тее ! 
- Оф хубавоо ..       
2-те минути станаха на 20 и накрая Мег се ядоса и тръгнахме за беседката,където бяха другите.Тъкмо бяхме наближили и го видях.
- Мег, ето гоо !! Онзи високия с черната тениска ! - сърцето ми се заби много бързо.Не защото беше " любов от пръв поглед ", а просто защото той беше глътка загадъчност в еднообразното ежедневие. А аз точно от това се нуждаех.
 - Наистина е хубав. - учуди се Мег.
- Знам .. 
- Отиди да се запознаеш с него.
- Нее.Ще си помисли,че съм луда ! 
- Страхливка ! Предизвиквам те ! - Мег знаеше как да ме накара да направя нещо
- Офф, но..
- Ако не го направиш до края на дните ти, ще ти викам бъзла ! 
- Хубаво. Ще го направя ! 
Събрах смелост и тръгнах към него.И сега след толкова време, си спомням как биеше сърцето ми,как цялата треперех.Настигнах го и застанах пред него.
- Хванах се на бас,че не мога да се запозная с теб. - вероятно не можех да го изрека по-бързо.С моите 156 см, той наистина изглеждаше много висок.Най-накрая видях очите му.Бяха много светло кафяви,почти жълти.
- Добрее..- когато чух гласа му потрепнах.
- Аз съм Изабел.-казах му,и подадох ръката си за приятелско здрависване.
- Натаниел или просто Нейт.-рече той и  нежно стисна ръката ми.- Трябва да тръгвам,по-късно може би ще се видим.
- Да...може би . - той отвърна на усмивката ми и си тръгна.
Цяла вечер мислех за това.Разказах на Мег какво се случи.
- И какво,ще се видите ли по-късно ?
- Не знам..
И както предполагах, онази нощ  повече не го видях.